Послание на константинополския патриарх Теофилакт (933–956) до българския цар Петър (927–969)

Издание:

I. Dujčev. L’epistola sui Bogomili del Patriarca Costantinopolitano Teofilatto. – In: I. Dujčev. Medioevo Bizantino-Slavo. Vol. 1: Saggi di storia politica e culturale. [Storia e i letteratura. Raccolta di studi e testi 102]. Roma: Edizioni di storia e letteratura, 1965, 283–315 (гръцки текст: с. 311–315).

Писмо до Петър, царя на България, от патриарх Теофилакт

подготвено от Йоан, хартофилакс на [Великата църква]¹

Какво велико нещо е една вярна и боголюбива душа, наш духовни сине, най-доблестен и най-знаменит от [нашите] сродници²! Но най-вече, ако би се случило, като душа на управник и предводител, каквато е Вашата, да знае да обича и да цени хубавото и ползотворното! Защото тя, като живее разумно и управлява полезно, взема добрите решения не само за себе си, но и за всеки свой поданик, и като проявява предвидливост достатъчно и грижовно, дава най-добрите и спасителни съвети.

А какво е по-силно и по-спасително от вяра, неподправена и искрена, и от правилното разбиране на Божественото, чрез което с чиста съвест служим на Единия Пречист и Всесвят Бог? Защото това е установеният принцип на нашето спасение. Тъкмо този принцип като цениш в най-голяма степен и като го прилагаш непрекъснато с най-голямо старание, но не само, а и като приучаваш всичките си поданици към тези неща, колкото дни и часове има, всеки миг, ти, подобно на някой земеделец, ако някой горчив корен и вреден плевел незабелязано е поникнал от архизлодея и сеяча на такива злини – защото нито за миг противникът не спира злините си и не се отказва от свойствената си лъст и козни, – ти сам ги изтръгваш от корен, прочиствайки ги много трудолюбиво, а и нас държиш будни, призовавайки ни за съюзници.

1 Заглавието на писмото е написано в полето на ръкописа и не се чете напълно. Вж. ГИБИ V, с. 184, бел. 2.

2 Патриарх Теофилакт е син на Роман I Лакапин (920–945) и чичо на царица Мария, съпругата на цар Петър.