Проектът провежда интердисциплинарно изследване на богомилството като културен, социален и духовен феномен с дълбоки корени в историята и заявка за присъствие в съвременността. Новата апология на този феномен в България в началото на 21 в. е сериозно предизвикателство към нашата национална и религиозна идентичност, изискващо комплексно изучаване. Справедливо или не, богомилството през Средните векове става причина за лошото име на България в християнска Европа и до днес е жива тази културна инерция от миналото. Проектът изучава комплексно въпроса за същността на богомилското движение и неговото място в духовния и социалния живот на българите. Изследва се наново природата на богомилския дуализъм. Съществено се разширява изворовата база, с която разполагаме. Проектът предвижда повече от трикратно разширяване на гръцките източници, спрямо публикуваните в ГИБИ. Ще бъде осъществено ново издание на старобългарския текст на „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма. В максимална степен се обхващат и други старобългарски източници. Провеждат се задълбочени сравнителни анализи с останалите дуалистични ереси на материала на староарменски и сирийски извори. Проектът също така предвижда работа с арабски, османски и латински свидетелства и документи. Такава широкообхватна работа с изворите не е провеждана никога досега. В нова светлина се разглежда въпросът за генезиса на богомилството у нас и на аналогичните ереси на Запад – дали е налице пренос или по-скоро влияние върху паралелно съществуващи процеси, както и дали е била една и съща социалната база за съответните учения в България и Европа. Отговор получава също тезата за значението на богомилството за европейската Реформация. За първи път систематично се изследва дебатът по този въпрос в западното богословие през 18-19 в. и в този контекст се определя новостта на изтъкваните днес аргументи. Също за първи път се изучава процесът на романтизиране (и митологизиране) на богомилството в славянските литератури, който до голяма степен става причина за популярността му в средите на интелигенцията. За първи път на православно-богословски, културологичен и социологически анализ се подлага новата апология на богомилството (или дори практикуването му) в България през 21 в. и се откроява неговата специфика спрямо историческото богомилство. Дава се обективна оценка за присъствието му в духовния, културния и социалния живот днес, както и за европейската му перспектива. За изпълнението на проекта е събран интердисциплинарен екип от пет европейски университети, включващ специалисти в областта на християнската апологетика, църковната история, социологията, християнската философия,  византологията, класическата филология, древните източни езици и култури, старобългаристиката и по-общо славистиката. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в том „Bogomilism in History and in the Present Day” от престижната поредица „Eastern Church Identities” (Brill Publishers). Ще бъде публикувано също двуезично издание „Извори за богомилството“, включващо старобългарски, гръцки, арменски, сирийски, арабски и османски свидетелства и документи като отделен том в Издателството на Софийския университет, както и критично издание на класическия труд на Йохан Кристоф Волф „Historia Bogomilorum“ (1712) в Brill Publishers.