Хронография 1.514.17 – 516.11.

След смъртта на Евстатий, пресветия епископ на Антиохия, за епископ е ръкоположен великият Флавиан. По това време избуяла ереста на масалианите (или още на евхитите, ентусиастите, лампетианите и богомилите, защото тя е с много имена) начело с ересиарсите Аделфий, Дадоа, Сава и Симеон.

Великият Флавиан събрал доста монаси измежду тях и понеже те отричали, че са еретици, той ги изобличил по следния начин. Отделил един изтъкнат в техните среди старец и хитро се обърнал към него насаме с думите: „Старче, по-голямата част от нашия живот ние сме изживели твърде осторожно, та опознахме човешката природа. И твърде добре разбрахме козните на враждебните бесове, а от опит сме се научили да разчитаме и на подкрепата на благодатта. Но тия, понеже са млади и не знаят нищо точно за това, не понасят да се вслушат в по-духовни наставления. Та ти ми кажи как благодарение на вашата молитва и практика твърдите, че и враждебният дух отстъпва, и благодатта на Светия дух идва.“

А онзи, омаян от тия слова, избълвал цялата си скрита и душегубна отрова и казал: „Ние знаем, че за удостоените не възниква никаква полза от кръщението и само сериозната молитва изгонва беса, който се е вселил и съжителства с нас. Защото всяко раждащо се от праотеца същество влече [в себе си] както своята природа, така и робското си подчинение на бесовете. Ако те бъдат изгонени чрез тази сериозна молитва, занапред Светият дух го посещава видимо и осезаемо, като показва съвсем ясно свойственото си наличие: съвършено освобождава тялото от чувствено вълнение, напълно избавя душата от склонност към по-лошото, така че нито тялото повече да се нуждае от потискащ пост, нито душата – от озаптяваща проповед, а разума отървава от всякаква лукава мисъл и намерение. Такъв човек се избавя не само от най-срамните страсти и пориви на душата и тялото си, но и предвижда ясно бъдещето, с очите си гледа Светата троица и се стреми към Божието слово и Божиите тайнства.“

Така боголюбивият Флавиан, след като разровил бесовската ерес, казал на този най-скверен старец: „Човече, който си остарял в лоши дни, твоята прегнусна уста, а не аз, те изобличи и твоите гибелни и нечисти устни свидетелстват срещу теб!“ След като така била разкрита тази сатанинска и отвратителна заблуда и ерес, те били изгонени от Сирия, навлезли в Памфилия¹ и изпълнили със своята напаст и нея, а сега можем да кажем и почти по-голямата част от западните земи².

1 Памфилия – крайбрежна област в Южна Мала Азия.

2 Западните земи, т.е. Балканите.